21 сент. 2007 г., 21:00

"Де е България"

979 0 9

"Я надуй дядо кавала"

за да викна като хала,

"песента си за човека"

и съдбата му нелека!

"Тежко, брате, се живее"

трудно ще се оцелее,

с тия празни портмонета

ще сънуваме кюфтета!

Своето място във живота

зная - аз съм безработен!

"Като няма прокопсия",

нейде в странство ще забия,

тъй "немил, недраг и клет",

без пари и без късмет,

аз, неканеният гост,

нейде там, под някой мост,

ще пробудя тишината

с "питат ли ме де й зората"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно си го казал, за съжаление такава е действителността! Иначе стиха е супер!
  • Много точна компилация!Поздрав
  • Хубаво е,че все по-често хората се сещат да коментират така нещата!Ако не са младите,няма кой да оправи РОДИНАТА..ама те заминават!
  • Не ти пожелавам тази орисия!Песента можеш да си я пееш и тук!
    Браво за стихотворението!!!
  • Много болезнено! Като за честит празник!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...