21 sept 2007, 21:00

"Де е България"

  Poesía
980 0 9

"Я надуй дядо кавала"

за да викна като хала,

"песента си за човека"

и съдбата му нелека!

"Тежко, брате, се живее"

трудно ще се оцелее,

с тия празни портмонета

ще сънуваме кюфтета!

Своето място във живота

зная - аз съм безработен!

"Като няма прокопсия",

нейде в странство ще забия,

тъй "немил, недраг и клет",

без пари и без късмет,

аз, неканеният гост,

нейде там, под някой мост,

ще пробудя тишината

с "питат ли ме де й зората"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точно си го казал, за съжаление такава е действителността! Иначе стиха е супер!
  • Много точна компилация!Поздрав
  • Хубаво е,че все по-често хората се сещат да коментират така нещата!Ако не са младите,няма кой да оправи РОДИНАТА..ама те заминават!
  • Не ти пожелавам тази орисия!Песента можеш да си я пееш и тук!
    Браво за стихотворението!!!
  • Много болезнено! Като за честит празник!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...