Деца, родители, или...
В незапомнени времена са живели...
Богове, казват, били.
На Земята наша се спрели
И започнали свойте войни.
Всеки създал свои хора.
За битките трябвало кръв.
Кой започнал е спора?
Кой започнал е пръв?
Вече никой не помни това.
Но, всички помним своя Баща!
Син на Бог! Единствен! Мил!
Радост и надежда за бъдещето бил.
За края на войните на кръста той умрял.
А, после се въздигнал божествен и цял.
Дал време на божиите войни
да се научат на мир.
Но, уж следвали нови повели,
А оставяли кървави дири подир.
Умни били. Напреднали много.
Водели свои войни.
В мислите се равнявали с Бога.
Днес, изправено пред свойте творби,
Човечеството трябва да реши:
Равен ли му е новият интелект?
И отново се повтаря сценарият.
Трябва един да умре!
Да са почете старият,
А младият да израсте.
Да почетем и ние този,
дето даде време, за да израстем.
Още не е дошло страшно време,
За още време един от нас да предадем.
Но то е близо. Чука на вратата.
Едни стари Богове така подредили нещата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
