laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
25 мая 2014 г., 16:15

Децата ни 

  Поэзия » Другая
393 1 3

(подслушано в тролея)



Зачеваме „ин витро” вече.

Модерно под вода ги раждаме.

Във всичко глезим ги, човече!

От пелените  им угаждаме.

                             

Бдим над съня им с бейбифони.

Със SMS ги контролираме.

Най-скъпи марки телефони

по празниците им избираме.

 

За нашите предци, родители

градини нямаше и ясли.

С филия с мас глада заситили,

козите някога са пасли.

 

Деца  се раждаха по нивите.

По седем-осем  в къща имаше.

Със приказки за самодивите

под черга сладко се заспиваше.

 

Големите по-малки бавеха.

Помагаха на къра всички.

Бели и щуротии ставаха

в игрите на челик и жмичка.

 

Не, не разбирайте погрешно

напразната ми пледоария,

но болно ми е безутешно...

те пишат: „Каде е българия?”

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не съм по поезията, но ти пишеш страхотно. Всеки твой стих бръква в душата, мачка я, вади стари спомени, предизвиква скрити мисли и оставя дълбоки бразди в душата. Пиши, за това си създадена. Благодаря ти!
  • Болезнен финал, право в душата!
  • Нина, поздравявам Ви за този стих! Такава бездуховност се шири наоколо, дали пък защото някои нужди на децата са презадоволени? Дали защото българинът масово се опростачва? Стиховете Ви са повод за размисъл.
Предложения
: ??:??