Децата ни
(подслушано в тролея)
Зачеваме „ин витро” вече.
Модерно под вода ги раждаме.
Във всичко глезим ги, човече!
От пелените им угаждаме.
Бдим над съня им с бейбифони.
Със SMS ги контролираме.
Най-скъпи марки телефони
по празниците им избираме.
За нашите предци, родители
градини нямаше и ясли.
С филия с мас глада заситили,
козите някога са пасли.
Деца се раждаха по нивите.
По седем-осем в къща имаше.
Със приказки за самодивите
под черга сладко се заспиваше.
Големите по-малки бавеха.
Помагаха на къра всички.
Бели и щуротии ставаха
в игрите на челик и жмичка.
Не, не разбирайте погрешно
напразната ми пледоария,
но болно ми е безутешно...
те пишат: „Каде е българия?”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
