Децата ни

25 may 2014, 16:15

Poesía » Otra

395 1 3

(подслушано в тролея)

Зачеваме „ин витро” вече.

Модерно под вода ги раждаме.

Във всичко глезим ги, човече!

От пелените им угаждаме.

Бдим над съня им с бейбифони.

Със SMS ги контролираме.

Най-скъпи марки телефони

по празниците им избираме.

За нашите предци, родители

градини нямаше и ясли.

С филия с мас глада заситили,

козите някога са пасли.

Деца се раждаха по нивите.

По седем-осем в къща имаше.

Със приказки за самодивите

под черга сладко се заспиваше.

Големите по-малки бавеха.

Помагаха на къра всички.

Бели и щуротии ставаха

в игрите на челик и жмичка.

Не, не разбирайте погрешно

напразната ми пледоария,

но болно ми е безутешно...

те пишат: „Каде е българия?”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

мона13 (Мона)

2017-08-21T14:22:43+03:00

Не съм по поезията, но ти пишеш страхотно. Всеки твой стих бръква в душата, мачка я, вади стари спомени, предизвиква скрити мисли и оставя дълбоки бразди в душата. Пиши, за това си създадена. Благодаря ти!
valia1771 (Ивон)

2014-05-25T19:33:20+03:00

Болезнен финал, право в душата!
Katriona (Кети Рашева)

2014-05-25T19:28:35+03:00

Нина, поздравявам Ви за този стих! Такава бездуховност се шири наоколо, дали пък защото някои нужди на децата са презадоволени? Дали защото българинът масово се опростачва? Стиховете Ви са повод за размисъл.