Дедалов потомък

12 февр. 2023 г., 11:09

Поэзия » Философская, Свободный стих

444 0 0

Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал,
не беше ли в предишния живот?
Какво съм сторил, че да имам
съдбата тежка на Дедалов род?
И криле да притежавах за какво са,
нима не тръгна и Икар към слънцето?
С фатален полет чак до хоризонта,
той в алчност дара си прахоса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Земята на древните Кн.1 от Сказание за кръговрата
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Новый год

Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...

Ещё произведения »