12.02.2023 г., 11:09

Дедалов потомък

614 0 0

Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.

 

Къде с летенето съм се разминал,
не беше ли в предишния живот?
Какво съм сторил, че да имам
съдбата тежка на Дедалов род?

 

И криле да притежавах за какво са,
нима не тръгна и Икар към слънцето?
С фатален полет чак до хоризонта,
той в алчност дара си прахоса.

 

Така и аз съм като птиците на вид -
накичил съм се със пера и махам.
Но моят опит да летя е плах,
завършва със комично мятане.

 

На дъното във бездната накрая
себе си всред тъмното не взирам.
Тъгата сякаш е измамна рана,
лешояд кръжи над мен от изгрев.

 

Ето, давам му последното парче.
Хайде, птицо, време е за тръгване!
Отдавна във сърцето не боли -
студено е. Неполетял сбогувам се
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вале Спатия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...