darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 329
24 июн. 2009 г., 11:56

Дефиниция на самотата 

  Поэзия
1350 0 24

Имам въздух за три атмосфери,

но пак ми е трудно да дишам.

Вдишвам тебе, издишвам химери.

Ти в недостиг, а те във излишък.

 

Дробовете се свиват до болка.

Ставам слаба и лесно ранима.

Ти си в мене дотолкова, колкото

съществувам чрез твоето име.

 

Ти си някъде там, в алвеолите.

Между две молекули живот,

със които си сменяте ролите.

Ти си в мойто неверие в Бог.

 

Но това е така недостатъчно

да насити със звук тишината.

Щом издишам, ми липсваш навсякъде,

дефинирайки в мен самотата.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??