Дефиниция на самотата
Имам въздух за три атмосфери,
но пак ми е трудно да дишам.
Вдишвам тебе, издишвам химери.
Ти в недостиг, а те във излишък.
Дробовете се свиват до болка.
Ставам слаба и лесно ранима.
Ти си в мене дотолкова, колкото
съществувам чрез твоето име.
Ти си някъде там, в алвеолите.
Между две молекули живот,
със които си сменяте ролите.
Ти си в мойто неверие в Бог.
Но това е така недостатъчно
да насити със звук тишината.
Щом издишам, ми липсваш навсякъде,
дефинирайки в мен самотата.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
