darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
24.06.2009 г., 11:56 ч.

Дефиниция на самотата 

  Поезия
1387 1 24

Имам въздух за три атмосфери,

но пак ми е трудно да дишам.

Вдишвам тебе, издишвам химери.

Ти в недостиг, а те във излишък.

 

Дробовете се свиват до болка.

Ставам слаба и лесно ранима.

Ти си в мене дотолкова, колкото

съществувам чрез твоето име.

 

Ти си някъде там, в алвеолите.

Между две молекули живот,

със които си сменяте ролите.

Ти си в мойто неверие в Бог.

 

Но това е така недостатъчно

да насити със звук тишината.

Щом издишам, ми липсваш навсякъде,

дефинирайки в мен самотата.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??