Дежа Вю
Сънувах сън, как крача боса аз...
От облаците бели отведнъж
с крила небесни долетя пегас,
обязден от красив и смугъл мъж.
В усмивката му имаше тъга.
По своему, от всичко отегчен.
Какво ли виждаше във мен сега?
Дали бе тръгнал той да търси мен?
Протегна силните си две ръце,
с дланта си мъжка нежно ме погали.
Усетих как тупти сърце в сърце
и как докосвах устни зажадняли.
Какво ли бе? Магия може би.
Вълна изпълни цялото ми тяло.
В едно се сливаха сега съдби,
телата ни - във неделимо цяло.
Събудих се от този розов блян.
Отново се опомних, че е сън,
но знаех, че мъжът така желан
сега е в неизвестното навън.
И дълго бродех, търсих сред мнозина,
напусках хора и безброй места.
Но сякаш търсих рядка детелина
с щастливите си четири листа.
И ето, че го срещнах в моя ден,
усетих на цветята аромата...
Сред много хора търсеше той мен,
да тръгнем заедно пак към небесата.
Той също в нощите си мен сънува
и също тъй дълбоко наранен,
в деня си други устни ще целува,
но въпреки това ще търси мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Все права защищены
