vega666 (Младен Мисана)
1541 14271
6 сент. 2022 г., 23:41

Дежавю 

  Поэзия
345 5 7

Лицето ми огледа се във сянка.

Бе знак на съдбоносна тишина.

И фреската-ребро в пространство,

превърнато от спомени в стена.

 

Изгубих се внезапно в лабиринта

на бързотечните унили летни дни.

Зад облак бе хвърчилото на истината,

каньон животът между планини.

 

От дъното възнак изпих простора

с осиротелите от взиране очи.

Бях в костница от скелети на хора,

изсмукани от пипалата на лъчи.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изгубен в лабиринта на живота...сред сенките, спомените и невъзможните пътища! Поздравления, Поете, прекрасно е!
  • За пореден път се насладих на прекрасен стих, написан от душата ти, Младен. Перото ти е напоено с космическа енергия, която оказва силно въздействие върху читателя. Финалът дълбоко ме докосна!
  • Благодаря на всички коментирали този стих, поставили го в Любими и оценили го според разбиранията си! Миро /Аладин/, благодаря ти за Любими и че ме подкрепяш винаги като творец!

    П.П. Тъжен Лирик, коментарът ти дълбоко ме трогна освен с прекрасния си стил и с това, че отбелязваш в него за сакралното пространство и за мистичното. Аз пиша само при вътрешна необходимост и по диктовка Отгоре, а не за да
    словоизлиятелствам. Благодаря ти, че наблегна и върху това!
  • Много хубав стих, Младен, потопих се в неговата магнетична сила, бъди здрав и все така вдъхновен!
  • Силно и въздействащо! Поздравления!
  • Силно...
  • "Изгубих се внезапно в лабиринта
    на бързотечните унили летни дни"...
Предложения
: ??:??