Когато слънцето целуне белите керемиди,
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе,
а лицата ни вятър студен прониже,
когато стрехите провесят ледени висулки,
а дърветата сложат пухкави качулки,
когато зимата със снежни кристали
украси всички градски квартали,
когато езерото като огледало заблести,
а земята скове вените си жилести,
декември е отново наш гост
и реди рими на език прост:
– Дошло е време за топлина,
за светлина и добрина.