Jan 24, 2019, 11:08 PM

Декември

438 0 0

Когато слънцето целуне белите керемиди,
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе,
а лицата ни вятър студен прониже,
когато стрехите провесят ледени висулки,
а дърветата сложат пухкави качулки,
когато зимата със снежни кристали
украси всички градски квартали,
когато езерото като огледало заблести,
а земята скове вените си жилести,
декември е отново наш гост
и реди рими на език прост:
– Дошло е време за топлина,
за светлина и добрина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zlatka Аndonova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...