5 сент. 2010 г., 22:27

Делба

1.1K 0 23

Всичко справедливо разделихме,

няма грам съмнение дори,

хармония в душите възцарихме,

с половин корона всеки се краси.

 

Даже и Темида заблудихме,

всеки мереше със своята везна,

снимките със радост изгорихме -

чудеса възкръсвали от пепелта.

 

Всичко е перфектно разделено,

слънцето от мъка се стопи,

Любовта побягна ужасена -

бежанкà в сърцето ми се скри.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Ивон! Е, да, когато "всеки мери със своята везна", едната половина на короната май винаги ще е по-голяма. Горката Темида. Перфектният перфекционизъм... Сърдечен поздрав!
  • !!! пак твоята марка - самоирония дори и в болката!
    поздрави, Ив!
  • "...Луната с свойто тайнствено сеяние
    оброни тъжно своята глава,
    в сълзи се дави с хълцащо ридание,
    че най-внезапно ме остави любовта!"

    "Всичко е перфектно разделено,
    слънцето от мъка се стопи.
    любовта побягна ужасена,
    бежанка в сърцето ми се скри"

    Чудесен стих Ивон поздравявам те!
  • Много хубаво, макар и тъжно!
    Привет, Ив!
  • харесах : )

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...