(Делир)и(умно)
Искаш да те лъжа ли? Добре!...
Не искаш да усещаш как се гърча?
Очите ми са твоето море,
а аз не мога своя сал да вържа...
Ела при мен. Вземи и помогни...
Защо задържам дланите горещи?
Страстта ми са разпенени вълни,
от тях не гаснат звездните ни свещи.
Ще впия пръсти в твоите коси
и кичури ще трепкат като струни.
Повярва, че съм аз?... Нима си ти?...
Аз нямам общо с твоето безумие....
Сега се пеня, ала гасна сам
под напора на утрешно очакване.
Ще бъда рана. Да! Прекрасно знам -
без въздух не светлеят даже факлите.
Но с ласка ще завърша този стих,
ще те целуна, после ще те гушна...
Да бъда мил към себе си реших!
Бъди и ти със лудите послушна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
