8 дек. 2024 г., 07:44

Демон

463 0 0

И никой няма да иска да те гледа,

душо проклета,

и никой няма и как да те хареса,

чумо човешка.

 

Не можеш небето да видиш,

не можеш дума да изречеш

не човек си ти,

а демон зли.

 

Погледни навън,

хора, усмивки добри,

какво като тях имаш и ти?

Мъки, страдание морни.

 

Уста ти как знае да трепне, 

как ти сърце нигда не живне. 

Сюрмахо богати, безумни, 

певецо нями, неземни!

 

Но кога ти дъх сетни замре, 

всичко е вече в твойте ръце.

Намери се сетне място ти, 

на небеса до мечтата ти. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мирева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...