8.12.2024 г., 7:44

Демон

464 0 0

И никой няма да иска да те гледа,

душо проклета,

и никой няма и как да те хареса,

чумо човешка.

 

Не можеш небето да видиш,

не можеш дума да изречеш

не човек си ти,

а демон зли.

 

Погледни навън,

хора, усмивки добри,

какво като тях имаш и ти?

Мъки, страдание морни.

 

Уста ти как знае да трепне, 

как ти сърце нигда не живне. 

Сюрмахо богати, безумни, 

певецо нями, неземни!

 

Но кога ти дъх сетни замре, 

всичко е вече в твойте ръце.

Намери се сетне място ти, 

на небеса до мечтата ти. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мирева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...