Ден-о-нощно
Нощта, притихнала в забрава,
разстила капки сън над нас,
които нежно ни изгарят
с проблясъци от мека сласт.
В сумрака устни се допират,
отправяйки блажен брътвеж.
Очите трепетно се взират
в приятния световъртеж.
Милувки пърхат и отлитат
и ситно покрай нас кръжат.
Телата ни дори не питат,
а просто гмурват се в съня.
Не искаме мигът да свършва,
да бъдем вечно във екстаз.
Но утрото нощта прекършва.
Денят ще бъде пак за нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
