10 мар. 2008 г., 15:08

Ден след ден

1K 0 14

Ден след ден опустяваше парка,
позабравен назад - в други дни,
а дърветата вече цъфтяха
без онези щастливи очи...


Ден след ден най-самотната пейка
посивяваше тъжно след нас,
даже птиците тъжно се рееха,
неоткриващи свойте гнезда.


Ден след ден боледуваше вятърът
по момичешки тъмни коси,
по момчешката силна ръка,
здраво стиснала всички мечти...


Ден след ден се изнизваха залези,
ала вече от тях ме боли,
ден след ден... дълги и тягостни
се оказваха моите дни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...