10.03.2008 г., 15:08 ч.

Ден след ден 

  Поезия
843 0 14

Ден след ден опустяваше парка,
позабравен назад - в други дни,
а дърветата вече цъфтяха
без онези щастливи очи...


Ден след ден най-самотната пейка
посивяваше тъжно след нас,
даже птиците тъжно се рееха,
неоткриващи свойте гнезда.


Ден след ден боледуваше вятърът
по момичешки тъмни коси,
по момчешката силна ръка,
здраво стиснала всички мечти...


Ден след ден се изнизваха залези,
ала вече от тях ме боли,
ден след ден... дълги и тягостни
се оказваха моите дни...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??