29 февр. 2012 г., 10:32

Ден за прошка

768 0 0

            Ден за прошка

 

 

Днес е ден за прошка, мамо,

но ти не си до мен да се простя,

свещичка в цветето запалих само,

обърнах се и заридах.

Както преди не мога прошка да си взема,

с чинийка баница в ръка,

ръката ти грижовна да поема,

да ти подам парче от бялата халва.

Прости ми, мамо, ако можеш,

от небето прошка ми прати,

че на скръб душата ти подложих,

не бях до теб в последните ти дни.

Сега болея, очите ми изтекоха в сълзи,

липсваш ми и страшна е смъртта.

Мамо, ако можеш, ми прости,

все пак, целувам ти ръка.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...