30 авг. 2007 г., 23:03

Ден за саможертва

1.1K 0 9
Ден за саможертва

Дойдох до вратата ти,
да те търся,сърце.
Толкова отдавна те пуснах
да тръгнеш,
че повръщам безчувственост.
Карантийна,
инвалидна,
ежедневна.
Безчувственост.
Къде бях толкова дълго ли?!!
Нямам представа.
А днес е красив ден за саможертва.
Стояща на прага,
целувам изтривалката ти.
Мъча се да изтрия мръсната си уста
от лъжите,
преди да се закълна в любовта си.
Дойдох не за да те измамя,
ругая,
не и за да те убия,
напротив,
да знаеш,
че имаш
костите,
мускулите,
невроните,
(дендрити и аксони),
очите,
косите,
ръцете,
луната ми,
слънцето,
имаш съня ми,
имаш стиха ми.
Имаш моята цяла любов.
Дойдох до вратата ти с нож,
да наръгаш живота ми.
В красив ден за саможертва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не можеш да съдиш ръката си, че е ударила лицето ти
  • Една песен ме въвлече в себе си."Бейб" на "Тейк Дет".Благодаря,Смиф,за мен твоите думи са като мехлем,защото пишеш.
    Маре,радвам се,че се отби към моите води,да поплуваме заедно малко
  • (Само)убийствено добър стих!!!
  • Как можа да влезеш така в себе си!!!
    Изумително!
  • Благодаря на всички вас,приятели,че сте ми оставили коментар!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...