12 янв. 2010 г., 22:32

Денонощие

1.1K 0 2

      Денонощие
Ето я луната се показва на небето
и залезът се скрива в морето,
падащи звезди се виждат
и сияния се привиждат.

 

А слънце щом изгрее
и с лъчите си земята сгрее,
звездите скриват се нейде в небето
и на училище тръгва детето.

 

Дните минават,
нощите също,
и да се бавят
за тях не е присъщо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря!
  • Много приятно стихче ...
    Харесва ми начинът по който е описано обикновеното ежедневие
    в което ако се вгледаме можем да видим много красота ..
    Само така .. продължавай да търсиш красота в обикновеното

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...