Денят
910
0
0
Сърцето тъжно е в мен,
защото днес е този ден.
Денят очакван, но нечакан,
ден тъй мрачен, ден разплакан.
Дойде денят, в който с нея
пътя си на две ще разделим.
Друг косата нежно ще пилее,
с друг ще извървят червения килим.
И ето, днес сърцата ни мълвят,
че от този Ден с друг напреде ще вървят.
С чужди очи едни в други ще се взират
и на чуждо рамо утеха ще намират.
Спомените ще отекват чак до края,
как живяхме сякаш в рая.
Спомените ще останат вечно с мен,
скрити, забулени от този мрачен ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Станчев Все права защищены
