Денят

Сърцето тъжно е в мен,
защото днес е този ден.
Денят очакван, но нечакан,
ден тъй мрачен, ден разплакан.

Дойде денят, в който с нея
пътя си на две ще разделим.
Друг косата нежно ще пилее,
с друг ще извървят червения килим.

И ето, днес сърцата ни мълвят,
че от този Ден с друг напреде ще вървят.
С чужди очи едни в други ще се взират
и на чуждо рамо утеха ще намират.

Спомените ще отекват чак до края,
как живяхме сякаш в рая.
Спомените ще останат вечно с мен,
скрити, забулени от този мрачен ден.