May 12, 2009, 3:33 PM

Денят

  Poetry » Love
909 0 0

Сърцето тъжно е в мен,
защото днес е този ден.
Денят очакван, но нечакан,
ден тъй мрачен, ден разплакан.

Дойде денят, в който с нея
пътя си на две ще разделим.
Друг косата нежно ще пилее,
с друг ще извървят червения килим.

И ето, днес сърцата ни мълвят,
че от този Ден с друг напреде ще вървят.
С чужди очи едни в други ще се взират
и на чуждо рамо утеха ще намират.

Спомените ще отекват чак до края,
как живяхме сякаш в рая.
Спомените ще останат вечно с мен,
скрити, забулени от този мрачен ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...