Когато утрото очите си отваря
със снопове сияния от злато,
и във екстаз деня събужда
уханието в чашата с кафето.
Надпяват се по клони птици -
симфония за сетивата.
Притварям своите зеници
и дишам цветовете на зората.
Преглъщам със кафето и лъчите,
и устните ми шепнат, как обичам
денят да ме целува по очите,
а аз кафе от чаша да отпивам.
© Евгения Тодорова Все права защищены