Когато утрото очите си отваря
със снопове сияния от злато,
и във екстаз деня събужда
уханието в чашата с кафето.
Надпяват се по клони птици -
симфония за сетивата.
Притварям своите зеници
и дишам цветовете на зората.
Преглъщам със кафето и лъчите,
и устните ми шепнат, как обичам
денят да ме целува по очите,
а аз кафе от чаша да отпивам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
