Бял лист на масата пред мен.
Искам нещичко да ти напиша.
Не, аз няма да пиша, ще излея пред тебе душата си.
Няма да пиша колко те обичам.
Нито колко ми липсваш сега.
Аз просто ще ти опиша един от свойте дни.
Събуждам се... и първо се сещам за теб.
В мислите си ти казвам: "Добро утро!"
Поглеждам навън и виждам твоите стъпки.
Да, твоите - ти беше със мен във съня ми.
Излизам да се разходя. И чувствам ръката ти в моята.
Вървиш ти със мен. Тихо, без да говориш.
Подпряла глава на моето рамо.
Прибирам се, но не съм сам - ти си със мене.
Лягам и мислено с теб си говоря 
Унася ме сън. Ти си във него. Просто стоиш и ме гледаш.
А на мен ми стига и това. Нали си при мен!
Искам от този сън като се събудя да те видя наяве.
Да спиш като дете и в съня си сладко да се усмихваш.
Да те събудя с целувка и добро да е наистина нашето утро.