3 мая 2019 г., 16:56

Денят на независимостта в Малкия свят

552 0 2

Ярки камбанки цветчета,

в приказен злак се люлеят.

Тръпнат и шепнат, и светят,

в бледа мъгла пламенеят.

 

Хорица в сърмени дрешки,

с тънки крилца на мушички

махат и спорят за нещо,

кацат, отлитат в редички.

 

Труд кипи в цветните къщи

с ритмите недоловими.

Танцът им сребърен дъжд е

блясък сред тревни килими.

 

Къси са дните им кротки.

Сянка в небето надвисва.

Страх, суета, шум и вопли

в Малкия свят хаос плисва.

 

В небитието ги праща,   

без да си дава и сметка

не враг с чиния летяща

нечия сляпа подметка.

 

 

2.05.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мария. Всъщност съм описала танца на пчелите. Те комуникират чрез танц, съобщават си една на друга къде има цветя, за да събират нектар. Аз го пренесох в приказен свят, плод на въображението ми. Как ли биха се чувствали, ако имаха разум?
  • " Тръпнат и шепнат, и светят,
    в бледа мъгла пламенеят"!!!!
    Какво насищане на глаголното действие!
    Майстор си на словото, познаваш нюансите, надграждаш ги целенасочено и тази градация продължава смислово през цялото ти стихотворение. Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...