3.05.2019 г., 16:56

Денят на независимостта в Малкия свят

549 0 2

Ярки камбанки цветчета,

в приказен злак се люлеят.

Тръпнат и шепнат, и светят,

в бледа мъгла пламенеят.

 

Хорица в сърмени дрешки,

с тънки крилца на мушички

махат и спорят за нещо,

кацат, отлитат в редички.

 

Труд кипи в цветните къщи

с ритмите недоловими.

Танцът им сребърен дъжд е

блясък сред тревни килими.

 

Къси са дните им кротки.

Сянка в небето надвисва.

Страх, суета, шум и вопли

в Малкия свят хаос плисва.

 

В небитието ги праща,   

без да си дава и сметка

не враг с чиния летяща

нечия сляпа подметка.

 

 

2.05.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мария. Всъщност съм описала танца на пчелите. Те комуникират чрез танц, съобщават си една на друга къде има цветя, за да събират нектар. Аз го пренесох в приказен свят, плод на въображението ми. Как ли биха се чувствали, ако имаха разум?
  • " Тръпнат и шепнат, и светят,
    в бледа мъгла пламенеят"!!!!
    Какво насищане на глаголното действие!
    Майстор си на словото, познаваш нюансите, надграждаш ги целенасочено и тази градация продължава смислово през цялото ти стихотворение. Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...