20 янв. 2013 г., 13:09

Денят се познава от сутринта

2.3K 0 7

''Бием жените си до припадък.

И до припадък ги любим.''

Камелия Кондова

 

 

Този мъж. Този облак навъсен.

Пак над сухите дрехи ще плисне.

Ще използва езика си (мръсен)

рано-рано деня ми да вкисне.

 

Ще повтаря до втръсване фрази,

във които самичък не вярва.

Ще ме гледа на кръв. Ще ме мрази.

Убеден до последно, че трябва

 

да го слушам. (Да, аз съм от тия!)

Да мълча докато ме обижда.

Не разбрал, че ядосан горкия,

по-далеч от носа си не вижда.

 

Ще стовари гнева си набързо,

ще забрави защо ли дърдори...

След минута, ината отърсил,

право в свойто легло ще ме води.

 

Там, умело за прошка ще моли.

''Извинявай'' без глас ще изрича.

Дните, в които беси и коли

още от рано...

                          Най ги обичам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...