''Бием жените си до припадък.
И до припадък ги любим.''
Камелия Кондова
Този мъж. Този облак навъсен.
Пак над сухите дрехи ще плисне.
Ще използва езика си (мръсен)
рано-рано деня ми да вкисне.
Ще повтаря до втръсване фрази,
във които самичък не вярва.
Ще ме гледа на кръв. Ще ме мрази.
Убеден до последно, че трябва
да го слушам. (Да, аз съм от тия!)
Да мълча докато ме обижда.
Не разбрал, че ядосан горкия,
по-далеч от носа си не вижда.
Ще стовари гнева си набързо,
ще забрави защо ли дърдори...
След минута, ината отърсил,
право в свойто легло ще ме води.
Там, умело за прошка ще моли.
''Извинявай'' без глас ще изрича.
Дните, в които беси и коли
още от рано...
Най ги обичам!
© Васка Мадарова Todos los derechos reservados