20.01.2013 г., 13:09

Денят се познава от сутринта

2.3K 0 7

''Бием жените си до припадък.

И до припадък ги любим.''

Камелия Кондова

 

 

Този мъж. Този облак навъсен.

Пак над сухите дрехи ще плисне.

Ще използва езика си (мръсен)

рано-рано деня ми да вкисне.

 

Ще повтаря до втръсване фрази,

във които самичък не вярва.

Ще ме гледа на кръв. Ще ме мрази.

Убеден до последно, че трябва

 

да го слушам. (Да, аз съм от тия!)

Да мълча докато ме обижда.

Не разбрал, че ядосан горкия,

по-далеч от носа си не вижда.

 

Ще стовари гнева си набързо,

ще забрави защо ли дърдори...

След минута, ината отърсил,

право в свойто легло ще ме води.

 

Там, умело за прошка ще моли.

''Извинявай'' без глас ще изрича.

Дните, в които беси и коли

още от рано...

                          Най ги обичам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...