Морето сиво бе като стомана,

но ще речеш, че спящо е дете - 

водата бе като чаршаф простряна

под нежното светлеещо небе.

На пясъка бе толкова студено 

във този ранен и безбожен час.

В морето гладко ние бяхме взрени,

а слънцето изгряваше зад нас.

Денят, във който слънцето изгря от запад,

а аз пък имах теб, ей тук до мен.

Неща такива трудно се забравят...

Не, не забравяй пясъка студен.

Не забравяй как нямаше чайка по плажа,

а само стъпки от нашите боси крака.

Аз много думи исках в онзи ден да кажа,

но слънцето изгря от запад - и ме спря.