Денят, в който слънцето изгря от запад
931
0
1
Морето сиво бе като стомана,
но ще речеш, че спящо е дете -
водата бе като чаршаф простряна
под нежното светлеещо небе.
На пясъка бе толкова студено
във този ранен и безбожен час.
В морето гладко ние бяхме взрени,
а слънцето изгряваше зад нас.
Денят, във който слънцето изгря от запад,
а аз пък имах теб, ей тук до мен.
Неща такива трудно се забравят...
Не, не забравяй пясъка студен.
Не забравяй как нямаше чайка по плажа,
а само стъпки от нашите боси крака.
Аз много думи исках в онзи ден да кажа,
но слънцето изгря от запад - и ме спря.
© Мария All rights reserved.
