29 апр. 2014 г., 12:47  

Десант

1.1K 0 25


В разбиването на морето

лежи страхотна Тишина.

Ушите на света се вслушват,

но вместо те - ги чува Тя!


Във боен ред се приближават

вълни към пясъчния бряг...

Но бели флагове развяват,

когато в миг се подкосят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Силвия, за тези хубави думи!

    Честити празници от мен!

    Искрено твой: ММ
  • Колко красота само в осем реда!Каква динамика!Аплодисменти!
  • 1.Ех, Северина! Мъдрост има в теб - много мъдрост. И ме караш все повече да приемам за вярна поне една от теориите - за родовата памет /Джек Лондон й е превърженик/, или за прераждането. Иначе не мога да си обясня този твой феномен /на такава крехка възраст/.

    Не, това за Китайската стена ти ми го навя с коментара си. Права си - може да се развие и напише като обособен текст. Права си и за "постамента". Много точни разсъждения правиш. И ме радва, когато срещам толкова буден интелект /като твоя/ - все едно съм се натъкнал на планета, на която има живот! Успех на изпитите по живопис! Стискам ти палци!: Мисана

    2. Благодаря ти за толкова хубавите думи, Никола!

    Весели празници от мен!: Мисана
  • Ти наистина разбиваш морето!!!Страхотно казано!Ти си мъдрец, Мисана!
    Удоволствието е мое!Привет от мен и на теб приятни празници!
  • Мисана, това с китайската стена, ако не ти е част от произведение - горещо препоръчвам, абе направо си те моля - НАПИШИ ТАКОВА! -С
    П.С.: самосъзнанието, да осъзнаваш себе си и тежината си - не е Его. Егото е крайност, самочувствието с покритие - баланс.. а нали към това се стремим всички. Самочувствието е постамент, не стена, който ни помага да не затънем до шия в кално нещастие.. а и се вижда по-ясно от това възвишенийце!
    П.П.С.: не те прехвалвам, просто съм искрен човек (:

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...