29 abr 2014, 12:47  

Десант

1.1K 0 25


В разбиването на морето

лежи страхотна Тишина.

Ушите на света се вслушват,

но вместо те - ги чува Тя!


Във боен ред се приближават

вълни към пясъчния бряг...

Но бели флагове развяват,

когато в миг се подкосят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Силвия, за тези хубави думи!

    Честити празници от мен!

    Искрено твой: ММ
  • Колко красота само в осем реда!Каква динамика!Аплодисменти!
  • 1.Ех, Северина! Мъдрост има в теб - много мъдрост. И ме караш все повече да приемам за вярна поне една от теориите - за родовата памет /Джек Лондон й е превърженик/, или за прераждането. Иначе не мога да си обясня този твой феномен /на такава крехка възраст/.

    Не, това за Китайската стена ти ми го навя с коментара си. Права си - може да се развие и напише като обособен текст. Права си и за "постамента". Много точни разсъждения правиш. И ме радва, когато срещам толкова буден интелект /като твоя/ - все едно съм се натъкнал на планета, на която има живот! Успех на изпитите по живопис! Стискам ти палци!: Мисана

    2. Благодаря ти за толкова хубавите думи, Никола!

    Весели празници от мен!: Мисана
  • Ти наистина разбиваш морето!!!Страхотно казано!Ти си мъдрец, Мисана!
    Удоволствието е мое!Привет от мен и на теб приятни празници!
  • Мисана, това с китайската стена, ако не ти е част от произведение - горещо препоръчвам, абе направо си те моля - НАПИШИ ТАКОВА! -С
    П.С.: самосъзнанието, да осъзнаваш себе си и тежината си - не е Его. Егото е крайност, самочувствието с покритие - баланс.. а нали към това се стремим всички. Самочувствието е постамент, не стена, който ни помага да не затънем до шия в кално нещастие.. а и се вижда по-ясно от това възвишенийце!
    П.П.С.: не те прехвалвам, просто съм искрен човек (:

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...