14 дек. 2012 г., 10:48

Дете

674 0 0

Притихнали във минало, това сме,
обгърнати от облак тъмнина,
едно дете, което няма да порасне,
белязало е вече нашата съдба.

 

Любов наричат го различни,
а други казват, че е чисто зло,
но то е мило, истинско и непривично,
променящо света към по-добро.

 

Играчки няма и играе с чувства,
с живота на един или на друг,
понякога те хваща, без да пуска,
а друг път подминава те без звук.

 

Родено е от тъмнина,
от тъмен ъгъл на един копнеж,
белязано да носи светлината
с ръждясал свещник и едничка свещ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...