Дете
ДЕТЕ
Всяка сутрин виждах го рано,
стоеше самотен там, под снега,
дете, от съдбата избрано
да потъва в чужда тъга.
И отново често го срещам,
под дъжда самотен стои,
тежест в сърцето усещам,
в душата силно боли.
Закуска всеки път му купувам,
всеки ден му взимам кафе,
знам наистина колко му струва,
да бъде вечно самотно дете.
Има подслон и родители има,
каза ми той, но къде ли са те?
И тази болест, така нелечима,
превръща го в скитащо, бедно дете.
Но той е щастлив, защото не знае,
думата щастие какво означава,
не може дори да мечтае,
но и той любов заслужава.
27.09.2015 г. Велин Ив. Г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
