28.09.2015 г., 23:53 ч.

Дете 

  Поезия
570 0 12

ДЕТЕ

 

Всяка сутрин виждах го рано,

стоеше самотен там, под снега,

дете, от съдбата избрано

да потъва в чужда тъга.

 

И отново често го срещам,

под дъжда самотен стои,

тежест в сърцето усещам,

в душата силно боли.

 

Закуска всеки път му купувам,

всеки ден му взимам кафе,

знам наистина колко му струва,

да бъде вечно самотно дете.

 

Има подслон и родители има,

каза ми той, но къде ли са те?

И тази болест, така нелечима,

превръща го в скитащо, бедно дете.

 

Но той е щастлив, защото не знае,

 думата щастие какво означава,

не може дори да мечтае,

но и той любов заслужава.

 

                  27.09.2015 г.                                                             Велин Ив. Г.      

© Велин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня!
  • Всеки заслужава любов и е прекрасно, че има хора които могат да я дават.Просто, ей така!
  • Благодаря ви от сърце, Йоана, Руми и Вал Герх!
  • Ти имаш добро сърце,
    дал си нещо на това дете,
    открил си истината за света,
    към ближния - Любовта!...
  • Децата заслужават най-голямото щастие на света, заслужават да бъдат обичани, да достигнат и да изживеят своите мечти пълноценно!
    Силно и докосващо стихотворение, Велин! Поздрави от мен!
  • Не може дори да мечтае?... Всеки може да мечтае. Всеки мечтае. Това е едно от последните неща, които може да загуби човек. А едно дете, да не може да мечтае...
  • Благодаря ви, Анастасия, Белназ и Йонка!
  • Благодаря Велин.Много силно е стихотворението.
  • Трогателно! Събужда нашите стремежи към добро! Поздрави!
  • Благодаря, ЕЛ! Убеден съм, че и ти постъпваш така!
  • Благодаря ви, Лейди, Нежност и Владислав! Наистина е тъжно и болезнено.
    Радвам се, че бяхте съпричастни!
  • Натъжи ме този стих и ме замисли. Поздрав!
Предложения
: ??:??