8 нояб. 2019 г., 19:40

Дете на вятъра и бурите

395 1 0

ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ

 

Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.

 

Предпочитам дневна, сяйна светлината
и нейните любовно изгарящи пламъци,
където силна обичта родена в душата
гради най прекрасните любовни замъци.

 

Там аз – дете на вятъра и бурите волни,
с теб – светкавицата да приближим лица,
да се гледаме в очите – реки пълноводни,
и слеем гръмотевично своите огън сърца.

 

В тоя огън да изгорим ярко, развихрено.
Светът да разбере какво е истина, любов.
И свила се до теб, в смъртта притихнала,
да чуя Божествения свят благослов.

 

Не искам да бъда бледа сянка на мъката!

 

08 11 2015
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...