8 nov 2019, 19:40

Дете на вятъра и бурите

  Poesía
396 1 0

ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ

 

Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.

 

Предпочитам дневна, сяйна светлината
и нейните любовно изгарящи пламъци,
където силна обичта родена в душата
гради най прекрасните любовни замъци.

 

Там аз – дете на вятъра и бурите волни,
с теб – светкавицата да приближим лица,
да се гледаме в очите – реки пълноводни,
и слеем гръмотевично своите огън сърца.

 

В тоя огън да изгорим ярко, развихрено.
Светът да разбере какво е истина, любов.
И свила се до теб, в смъртта притихнала,
да чуя Божествения свят благослов.

 

Не искам да бъда бледа сянка на мъката!

 

08 11 2015
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...