8.11.2019 г., 19:40

Дете на вятъра и бурите

393 1 0

ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ

 

Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.

 

Предпочитам дневна, сяйна светлината
и нейните любовно изгарящи пламъци,
където силна обичта родена в душата
гради най прекрасните любовни замъци.

 

Там аз – дете на вятъра и бурите волни,
с теб – светкавицата да приближим лица,
да се гледаме в очите – реки пълноводни,
и слеем гръмотевично своите огън сърца.

 

В тоя огън да изгорим ярко, развихрено.
Светът да разбере какво е истина, любов.
И свила се до теб, в смъртта притихнала,
да чуя Божествения свят благослов.

 

Не искам да бъда бледа сянка на мъката!

 

08 11 2015
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...