Дете на вятъра и бурите
ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.
Предпочитам дневна, сяйна светлината
и нейните любовно изгарящи пламъци,
където силна обичта родена в душата
гради най прекрасните любовни замъци.
Там аз – дете на вятъра и бурите волни,
с теб – светкавицата да приближим лица,
да се гледаме в очите – реки пълноводни,
и слеем гръмотевично своите огън сърца.
В тоя огън да изгорим ярко, развихрено.
Светът да разбере какво е истина, любов.
И свила се до теб, в смъртта притихнала,
да чуя Божествения свят благослов.
Не искам да бъда бледа сянка на мъката!
08 11 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени