Детелина
"Детелина"
Останала по себе си, ще ти разкажа...
Лист по лист, есен по есен,
колко обичам да тичам
с поглед по нежната струна
на всичките спомени с тебе,
в които оставихме зима
да ни разказва за крехкото време
на пролет.
И не мисли, че ще научиш
колко самата аз дори не знам
осоленото усещане за „жива”
там, където времето за миг
реши да си почине и после си замина...
Само ми остана да ти кажа,
да ти доразкажа...
Имаш детелина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Все права защищены
