24 ene 2010, 14:49

Детелина

  Poesía
685 0 9

 

"Детелина"


Останала по себе си, ще ти разкажа...

Лист по лист, есен по есен,

колко обичам да тичам

с поглед по нежната струна

на всичките спомени с тебе,

в които оставихме зима

да ни разказва за крехкото време

на пролет.


И не мисли, че ще научиш

колко самата аз дори не знам

осоленото усещане за „жива”

там, където времето за миг

реши да си почине и после си замина...

Само ми остана да ти кажа,

да ти доразкажа...

Имаш детелина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре заварила! Прилигам линк към стихотворението. Срещнах го в един сайт. Авторът е Йовко Ламбрев. Заслужава си минимум един прочит
    http://yovko.net/blog/285
  • Много се радвам да видя толкова приятели тук!
    BG-bodil (Люсил ) добре дошъл! Имам един въпрос към теб. Кой е автора на цитата ти в профила?

    "Защото ти си хубава. До болка.
    И нежна си – до тътен и отмала.
    Добра си – толкова безумно толкова,
    че ме е страх да знам какво си преживяла."
  • Стъпваш толкова внимателно! Като че пазиш от счупване крехкия спомен! Съвършена изповед!
  • Разкошно!
  • Страхотен стих! Много нежен и чувствен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...