Детелина
"Детелина"
Останала по себе си, ще ти разкажа...
Лист по лист, есен по есен,
колко обичам да тичам
с поглед по нежната струна
на всичките спомени с тебе,
в които оставихме зима
да ни разказва за крехкото време
на пролет.
И не мисли, че ще научиш
колко самата аз дори не знам
осоленото усещане за „жива”
там, където времето за миг
реши да си почине и после си замина...
Само ми остана да ти кажа,
да ти доразкажа...
Имаш детелина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
