25 февр. 2008 г., 01:09  

Обич

1.3K 1 20

На вид съм  по-различна – със четири листенца.
Едва забележима сред другите треви.
Но имам чудна  сила. От Бог ми е дарена.
И който ме намери, докрай ще му върви.
 
Но ти не ме поглеждаш. Минаваш покрай мене. 
Очите ти се спират на пъстрите цветя.
От мъка се смалявам и ставам по-зелена.
А  нощем те сънувам и през сълзи цъфтя.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво и нежно!
    И замислящо - невинаги човек вижда истинската красота от пръв поглед.
    Очите ни се спират често
    на другите (бездушни и изкуствени) "цветя",
    а щастието е било тъй близо
    - едно пречистено и влюбено сърце.
    От нежен поглед и слънчева усмивка
    ще разцъфне четирилистна детелина,
    ще бъде свежа, красива и зелена,
    далеч по-дълго от другите цветя.
    Поздрави Ели!
  • Браво!!!
  • Спечели ме със този стих.
    Поздравления!
  • Красота!
  • Във всички коментари тупти сърце.
    Толкова съм ви благодарна!
    Вие ме създавате, приятели.
    Обичам ви!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...