На вид съм по-различна – със четири листенца.
Едва забележима сред другите треви.
Но имам чудна сила. От Бог ми е дарена.
И който ме намери, докрай ще му върви.
Но ти не ме поглеждаш. Минаваш покрай мене.
Очите ти се спират на пъстрите цветя.
От мъка се смалявам и ставам по-зелена.
А нощем те сънувам и през сълзи цъфтя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
